АКРОСТИШНИТЕ ПОДПИСИ НА СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
Abstract
В статията е направен опит да се анализират подписите на св. Климент Охридски в химнографските му произведения от гледна точка на тяхната информативност и технология. Оформя се мнението, че той е използвал четири типа подписи: гърцизираната форма на името Климент, славянската му форма и комбинация на името с духовния сан - презвитер и епископ.
Тези подписи са осмислени като еволюционна схема, която може да се свърже с творческите етапи на книжовника. Изказана е хипотезата, че в най-ранния период на своята химнографска дейност той се е подписвал с гърцицираната форма на името Климент, в следващия етап с духовното звание презвитер към името, а в последния - с Климент епископ.
От гледна точка на технологията на подписите се откриват интересни похвати: в много от подписите Климент Охридски използва анаграматичен принцип - допълва акростиха на инициалите с поддържащи букви от същата дума или от същия стих, в който се получава смислова пауза (липсващ елемент от името или думата въобще). Освен това той разчупва границите на авторската зона и вписва името си в изненадващ ред на песните.
По отношение на откритата технология на подписите е изказано предположението, че тя е характерна не само за творчеството на Климент, но е принципно присъща на православния акростих (славянски, а навярно и на византийския).
References
Authors who publish with this journal agree to the following terms:
a) Authors retain copyright and grant the journal right of first publication with the work simultaneously licensed under a Creative Commons Attribution License that allows others to share the work with an acknowledgement of the work's authorship and initial publication in this journal.
b) Authors are able to enter into separate, additional contractual arrangements for the non-exclusive distribution of the journal's published version of the work (e.g., post it to an institutional repository or publish it in a book), with an acknowledgement of its initial publication in this journal.
c) Authors are permitted and encouraged to post their work online (e.g., in institutional repositories or on their website) prior to and during the submission process, as it can lead to productive exchanges, as well as earlier and greater citation of published work (See The Effect of Open Access).
