ПОГЛЕД КЪМ БОГОСЛОВИЕТО НА ВОЛЯТА У СВ. МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК

  • Свилен Тутеков

Abstract

Учението за волята в богословието на св. Максим Изповедник има важно екзистенциално значение за онтологията на личността и за етиката. Първата крачка е въвеждането на волята в сърцевината на човешкото съществуване (т. е. в онтологията) и разбирането на волята като екзистенциално движение на природата към нейния есхатологичен телос, което означава, че волята има конститутивно значение за есхатологичната онтология. Последицата от този подход е отхвърлянето на всеки опит за "монофизитско" умаляване на природата и на природната воля. В рамките на своята антимонотелитска христология и антропология св. Максим Изповедник обосновава същностното различие между природна и гномична воля - различие, което е аналогично на различието между логос на природата и тропос на съществуването - и подчертава неговото важно екзистенциално значение за отъждествяването на личността с ипостасния начин на съществуване. Гномичната воля е личното свободно (= самовластно) движение и начин на осъществяване на волята; то се отнася към равнището на ипостасния живот и потвърждава антропологичната истина за личностно-ипостасния начин на съществуване; оттук и неговото ключово значение за аскетическата онтология на личността. От друга страна природната воля потвърждава реалността на човешката природа в събитието на обожението в Христос чрез благодатта на Светия Дух и е важен богословски аргумент срещу всяка форма на монофизитска "духовност". Богословието на волята позволява на св. Максим да отвори нова перспектива в разбирането на добродетелта - добродетелта е лично гномично движение и екзистенциално постижение на живота според логоса на битието; тя се отнася към тропоса на съществуване на човешката природа и проявява автентичния живот в Христос. Това отваря нов онтологичен хоризонт на етиката, като й позволява да прояви истината за личността, където добродетелта съществува заради истината в Христос чрез благодатта на Светия Дух. Най-дълбоката основа на тази онтологична етика е истината, че добродетелта е лично гномично движение, което въвежда личността в евхаристийното църковно тяло на Христос (= еклисиологична етика) и открива съдържанието на живота като събитие на общението с Христос и ближния.

References

/